През 1879 г. на политическата сцена се появява модерната ни държава. Но
веднъж създадена, всички много бързо разбират, че това е само началото на нещо
много по-трудно – българите да докажат, че имат възможност
да се самоуправляват. Следващите
десетилетия ще бъдат посветени на преодоляване на клаузите на Берлинския
договор, на изграждането на национални
институции, създаване на обществени организации и политически отношения.
Всичко това с една-едничка цел – окончателно да се излезе от
вековната склероза на отоманския свят и да се възприемат европейските принципи
на самоуправление. Предстоят дълбоки
кризи, вътрешни сътресения и конфронтация, тежки конфликти, но
политическият „пубертет“ ще завърши сравнително успешно, като се вземе предвид
липсата на какъвто и да е национален исторически опит.