Бюрото на Стефан е средното. Вляво седи жена му
Магда. Вдясно – колежката им Емилия. Довчера сякаш всичко е било нормално. И в
офиса, и извън него. Стефан и Магда живеят спокойно, без страсти, но и без
сътресения. След толкова години съпрузите са станали съучастници. Защото
животът е жесток, а още по-жесток би бил, ако го живеят сами. Но най-трудните
моменти им предстоят. Някои от тях именно защото не са сами.
Стефан се влюбва в Емилия. Едно увлечение
прераства в една любов, която ще промени и тримата. Страст и скръб, радост и
вина, преданост и предателство… Блестящ роман за разликата между любов и обич.
Може ли един мъж да обича една жена и същевременно да е влюбен в друга? Какво
би направил той за всяка от тях и какво всяка от тях ще му причини? Кое
чувство е по-силно? Кое ще надделее и за да надделее то, трябва ли другото да
умре? Роман за невъзможността да обичаме, без да нараняваме. Защото където
пламне страст, гори всичко.
Романът е с посланието на
митологема, при това съвсем различна от познатите. Архетипните и
психологическите кодове тук са други. Жертвата не е това, което обикновено
означава клишето, свързано с нея. Стереотипът е обърнат с хастара навън.
Любовта е показана откъм несъвършения си профил. Всички решения на героите са
едновременно ежедневни и необичайни, а резултатите от тях – естествени и
катастрофални. Надявам се „Другата“ един ден да бъде сред книгите, които
представят съвременната българска литература пред света.
Силвия Недкова