Томаш Будаи е роден на 27 декември 1974 г. в град Будапеща. Завършва средно
образование в българското училище „Христо Ботев“ в унгарската столица, след
което следва в СУ “Св. Климент Охридски“ специалност „История“ и втора специалност „Международни отношения“. В
Института по исторически изследвания към БАН разработва дисертация на тема
„Балканската политика на Австро-Унгария 1897-1906 г.“. През годините активно
работи за развитието на икономическите, културните и дипломатическите
взаимоотношения между България и Унгария. От 2015 до 2019 г. е на
дипломатическа служба с ранг първи секретар, търговски аташе в Посолството на
Унгария в София. В края на 2016 г. БТПП го удостоява с наградата „Най-добър
търговски аташе“ на годината, а в края на мандата му през 2019 г. получава
почетна диплома „за изключителен принос в активирането на икономическото
сътрудничество между Република България и Унгария“. През ноември 2015 г. предлага за ден на
Българо-унгарското приятелство да бъде избран 19 октомври, денят на Свети Иван
Рилски Чудотворец, тъй като небесния покровител и закрилник на България е свързан с
историята и на двата народа. Инициативата за този празник е на
българската общност в Унгария. Томаш Будаи е женен
с две деца, понастоящем живее със семейството си в Будапеща.
Идеята за написването на книгата „Кога се дигне „Св.
40 мъченици“, ке се дигне и България“ с подзаглавие Църквата Св. 40
мъченици на Хасара при с. Сталево – ключ към величието на България“ се
ражда спонтанно. Авторът има български корени, тъй като майка му е от с.
Сталево, Хасковско. Първоначалната идея е да се напише статия представяща
историята на селото и рода Влаеви, свързан с прадядото на автора Киро Генов,
сред които има и хайдутин в четата на Ангел войвода. Материалът за родовата
история е една малка извадка от неуморния труд на Киро Генов, който е сред
основателите на Народното читалище “Васил Левски“ в селото през 1929 г. В резултат на многодишен труд, съпътстван от
немалко теренна работа е събрана голяма изворова база и богата историческа
информация статията прераства в монография. Хасара при с. Сталево, местността
„Бей бунар“, където е открито светилище на Аполон, не са били обект на подробно
изследване досега, въпреки ключовата роля, която са имали в българската история
както по време на определянето на българската граница и областта Загоре при
Милеоните в началото на VIII в., така и при паметната победа на цар Иван Асен
II при Клокотница на 9 март 1230 г. срещу епирския владетел Теодор Комнин.
Авторът цели да обърне внимание върху националното значение на това историческо
и свещено място, съхранило една уникална традиция, част от съкровищницата на
българската етнография, пряко свързано с паметната битка, запазило спомена за
величие и слава до ден днешен за поколения българи и вяра за издигане на
страната ни в бъдеще, предвещано ни от баба Ванга.
„Ключът е в нас, ние трябва само да го завъртим“
Начало