Книгата на Никола Даскалов е уникална за нашата мемоаристика, тя е за
разказа, който все отлагаме или не искаме да ни буди в сънищата. Този разказ го
няма по учебникарските страници, за него се мълчи упорито и много се предъвква,
разпилява или се появява ей така, между другото. Това е било действителност за повече от 100
000, а прецизните преброявания сочат, че повече от 300 000 са преминали през
ужасите на родните концлагери.
Да, имало е такива. В България и съвсем не толкова отдавна. Ваш
родственик не е ли бил там? Ако не е разказвал, накарайте го да го направи или
да разкаже спомените на близък, който е бил там. Ще чуете интересни неща.
Случки, от които ще ви настръхне косата.
Защо? Защо е преживяно това? С какво прегрешихме ние, българите? Откъде
дойдоха тази злоба и жестокост? Липса на състрадание, милост и елементарно
благородство…
Вече 25 години в училищата ни и дума не се отваря за този ужас, сякаш
това не се е случвало тук, до нас. Република България е единствената страна, в
която няма музей на насилието, на Държавна сигурност, на репресиите и Злото. Само
тук и никъде другаде пораженията на комунизма се приемат спокойно, даже се
правят опити да се представят като „достижение“ на строя със спокойствието, почивката на
Черно море, с „Москвич“-а и „Запорожец“-а, с евтиното образование и здравеопазване.
Христо Марков
Начало