Ако първата книга
за опасния „архив” на богомилите все пак изследваше по-лесно достъпните
сведения и деликатно застъпваше становища, близки до популярните им тълкувания,
тази втора част отваря „тайните фондове” и следва пътя на неизбежно
произтичащите от тях внушения. Зад величавата история на династичния род, от
който произлиза Мага Боян, изплуват потулени драми и компромиси, отворили пътя
на българското познание върху древни учения и тайнства по нашите земи с
практика и завети, изпреварили със столетия Христовите. С осем хилядолетния обозрим духовен живот на предците ни сега профаните
се чувстват богоизбрани, докато посветените са угрижени как да надградят
извисеното знание и тук са представени техните дирения. Не се преповтаря натрапеното
за богомилите, а известни факти и знаменателни цитати се споменават при крайна
нужда – за ключ към онова, което още се таи в Светая Светих на недостъпния
„еретически” олтар. Пътят на Запад, който предприемат съвършените проповедници
на Българското учение, не се разглежда като „изгонване”, а следване на движение
от поне шест столетия с неговите традиции и приемственост...
Авторът не обещава, че на
посветения му е по-лесно да живее. Но ни убеждава, че начетеният се възползва
смислено от възможността да е човек.