Никога няма да разбера защо Вселената
те е изпратила при мен. Ако това е наказание, с радост бих страдал вечно.
Мейвит Бронуик знае,
че е мразена, различна, прокълната. Подхвърлено дете, прибрано по милост в село
на фанатични пуритани, тя винаги е била само на крачка от това да бъде наречена
вещица и прогонена в Ненаситния лес – там, където грешниците отиват да умрат.
Когато любопитството подтиква Мейвит сама да доближи границите на мрачната и
мъглива гора, тя събужда неподозирани сили и вече няма връщане назад. Защото
Мейвит наистина е различна. Тя носи в кръвта си магия, която може да спаси не
един, а цели два свята.
Зевандър Ридаин също
знае, че е прокълнат. Още като бебе, той е бил погълнат от силата на черния пламък.
Това му дава огромна мощ, но и носи обещанието за лудост и адски страдания.
Само кръвта на Мейвит може да го избави от злата участ, но нещо спира Зевандър
да отнеме живота й. Нещо по-силно дори от най-безскрупулния и смъртоносен убиец
на краля.
И противно на
очакванията си, жестокият владетел на замъка Ейдолон е принуден не само да
спаси Мейвит, но и да я приюти, да се грижи за нея, да я обучи и да изтърпи
нейното невероятно любопитство и сарказма ѝ. Може ли там, където доскоро е
имало само желание за смърт, да избухне изгаряща страст? Може ли на това място
на страдания, вина и съжаления, да разцъфти любов?