Книга втора от
поредицата Fall Away
Романите с
различна гледна точка са трудни за писане, а и никой не иска да бъде подведен
да си купи два пъти една и съща книга.
Положих много
усилия, за да ви предложа нещо различно.
Това НЕ е
преразказ на „Хулиган“.
Пенелъпи
Дъглас
Чувствали ли
сте се толкова гневни, че трябва да счупите нещо? Или толкова объркани, че
сякаш сте се надрусали? Последните няколко години бях изгубен и постоянно се
лутах между ярост и безразличие…
Някои хора ме
мразят. Други се страхуват от мен. Но никой не може да ме нарани, защото не ми
пука за никого и нищо.
Освен за Тейт.
Обичам я
толкова силно, че я мразя. Бяхме
приятели. После разбрах, че не мога да вярвам дори на нея – а това означава, че
не мога да вярвам на никого.
Затова я
нараних. И я прогоних далеч от мен.
Но все още се
нуждая от нея. Когато я видя, светът утихва, а гневът ми придобива цел и
посока. И го изливам върху нея постоянно
– така поне мога да изпитам някаква емоция, нещо поне бегло човешко.
И тя избяга.
Замина за година.
И се върна…
различна. Вече не понася безропотно тормоза ми и отвръща на удара.
А това още повече ме тегли към нея…
Начало