Това е книга за ноември 1942 г. – периода,
през който настъпва повратната точка във Втората световна война. В началото на
месеца мнозина все още вярват, че силите на Оста ще победят; в края му вече е
ясно, че е само въпрос на време да загубят. Този труд обаче не цели да опише какво
се случва през тези четири критични седмици – предпоставките,
плановете, хода на събитията и последствията от тях, – ами се опитва да покаже какво
представлява войната в този момент.
В центъра на това епично историческо платно
е отделният човек. Изявеният
шведски историк Петер Енглунд разказва както за знакови личности от периода
като Албер Камю, Василий Гросман, Лидия Гинзбург, Ернст Юнгер, Вера Бритън,
така и за обикновени хора, които се сблъскват пряко с немислими
предизвикателства – пехотинци в Сталинград, американски пилоти в Тихия океан,
младо момиче в Шанхай, студентка в Париж, домакиня от Лонг Айлънд, китайски
корабокрушенец, затворник в концлагера „Треблинка“, корейска пленница на
японците, германски подводничари, създателите на първия атомен реактор в
Чикаго, а също и за тези, които снимат един филм, обречен да стане класика:
„Казабланка“… четиресет личности от целия свят, които са оставили богат
документален материал за своите преживявания, мисли и чувства в този период и
които оживяват по страниците на тази книга.
Това е история, написана по различен начин, с фокус върху хората, а не върху
бойните полета, политическите и военните лидери. Защото, както пише Енглунд, в действителност става дума за борба между варварството и цивилизацията и
през ноември 1942 г. тази борба достига своята кулминация. И вероятно голяма
част от замесените също са го осъзнавали.
Грешка
е да приемаме изхода от тази борба за даденост не само защото това свежда
жертвите до историческа формалност, а и защото превръща несигурната,
непредвидима и необхватна човешка катастрофа във вълнуващ, но по същество
безобиден епичен разказ. Също така може да породи опасната заблуда, че днес
това не би могло да се случи, и така да предизвика обратния резултат.