Сборникът събира „принудени“ или по-скоро изискани от комунистическата власт „самокритики” на български писатели, сред които личат имената на Димитър Талев, Димитър Димов, Владимир Василев, Фани Попова–Мутафова, Пеньо Пенев, Валери Петров, Никола Фурнаджиев, Богомил Райнов и др. Част от тях са заставени от репресивната машина да произведат или просто да подпишат такива текстове. Други – убедено се включват в кампаниите за разгръщане на „критиката и самокритиката“ в НРБ. Книгата не само разкрива драмата на опитващите се да съхранят своята автономност и достойнство български творци, но и изследва механизмите за производство на лоялност, разработвани от тоталитарната държава между 1946 и 1962 година. Показано е как личната драма се превръща във функция на политиката и как частният почерк се среща с деперсонализирания дискурс на властта.
Начало