Стоях в едно слънчево кафене в този объркан и тъжен Лисабон година преди Боян да се появи, и си мечтаех да се влюбя силно. Да го заведа в Лисабон – мястото, където съм се чувствала най-добре на света. Щях да му пускам фадо и да го целувам в малките, задимени, тъмни кръчми на този смразяващо тъжен град. Меланхолията на Лисабон много би му отивала. Повече, отколкото на мен.
Начало