"Птича тишина" е съставена от фрагменти и
миниатюри, в които поезията се преплита с прозата. Авторът цели да покаже незримата
свързаност на нашия вътрешен мир с този на природата: светът на птиците, повторяемостта
и уникалността на сезоните, слънчевият лъч и бурята, студеният есенен вятър и
лятната голота и тяхното отражение върху човешката чувствителност. Ранимостта
на човешката душа долавя вибрациите на природата и двете се сливат в един
безкраен кръговрат на раждане и смърт, на видимо и невидимо, на време и
безвремие.
Авторът използва птичия свят като градежен елемент на
своя духовен живот, чийто кислород е птичата тишина. Тя е метафора на прилива
на сила, на надеждата за добро, вдъхновението за живот и изкуство, на душевната
хармония чрез дребните радости и чувството на удовлетвореност от пълнотата на
мига.
Птичата тишина е един непрекъснат разговор на автора със
самия себе си, със силата и топлината на думите, които намират път към белия
лист благодарение на нея. Тя носи спасителното щастие от живота и от
неповторимостта на човека чрез чувствителността на възприятията му. Така мълчат
птиците: с песен и полет.
Начало