Почти всеки ден в продължение на четири месеца, момчето си търсеше отговора на въпроса: – Какво толкова сторих, сега, че дори загубих личната си свобода и покой? Но докато си мислеше си бе намерило работа и работеше неуморно за да поправи грешката, за която си беше виновен само той. С изкараното трябваше да поправи грешката си. Нищо сякаш не беше на ред в този момент за него, защото работния ден имаше начало, но нямаше край. Въпреки монотонното положение в работния ден, момчето знаеше, че поправили си грешката няма да стои там повече. Мълчеше си и се опитваше да разбере, какво се случва пред очите му. Захвана се да работи, защото допусна грешка, а сега му трябваха „пари спешно”. С това то не отклони поглед от мечтата си, но за сега се налагаше да се впише в професията хлебар…поправи грешката, за която си беше виновен само той. С изкараното трябваше да поправи грешката си. Нищо сякаш не беше на ред в този момент за него, защото работния ден имаше начало, но нямаше край. Въпреки монотонното положение в работния ден, момчето знаеше, че поправили си грешката няма да стои там повече. Мълчеше си и се опитваше да разбере, какво се случва пред очите му. Захвана се да работи, защото допусна грешка, а сега му трябваха „пари спешно”. С това то не отклони поглед от мечтата си, но за сега се налагаше да се впише в професията хлебар… Малко след като напусна хлебарството разбра, че за хлебар може и да не става по някой критерий, но стана по-добър масажист от колко беше до сега