Един мъж е разказан
през съдбите, спомените и чувствата на три жени.
За Мириам Хаалим е
син, за Сева - съпруг, за Миха - баща.
Всяка от тях живее в
своето време - овдовялата Мириам се прибира с двете си деца от Истанбул в
България и преживява периода на Втората световна война, социализма и
Възродителния процес; Сева израства, работи и преминава през своите житейски
предизвикателства в годините на комунистическия режим; Миха е дете по време на
тоталитаризма, а младостта ѝ преминава
в годините на прехода.
Три жени, три различни
епохи и една обич, смесена с постоянно чувство за вина.
То е движещата сила на
личните им житейски равносметки, направени по различен повод, по различен начин
и в различно време, дори отвъд границите на живота тук и сега.
През целия художествен
разказ, като тънка червена нишка, минава документалната история за спасяването
на едно око.