Сегашното 4-то издание продължава представянето на българското конституционно право, както и основни черти на конституционализма по света. От предишното издание (2008 г.), допечатвано и изчерпано, ни делят 5 години. През това време в страната се проведоха парламентарни избори (редовни и предсрочни), президентски и местни избори, както и избори за европейски депутати; изборното право получи кодификация, натрупа практика, но и нерешени проблеми – накратко, демократичната държава се възпроизвежда.
Състоя се и първият национален референдум, проведен въз основа на нов закон за пряката демокрация, въвел нова форма на допитване до народа, характерна за европейското пространство – гражданската инициатива.
Има новости и в Съдебната власт (Юдикативата): появи се нов „стълб“ в структурата на съдебната система – специализираните наказателни съдилища и прокуратури, с полагащо се място в книгата. Отделено е внимание и на присъщата за държава членка на Европейския съюз правна фигура на преюдициалното запитване и нейните конституционни аспекти.
Но има и друго, което продължава и сега – недостатъчно знание, уважение и защита за правата и свободите на хората, дефицит на пътища и механизми, по които правата да се отстояват както срещу неканена намеса на държавата в личната сфера, така и за реално право на труд, на социално и на здравно осигуряване, на чиста околна среда – права, за чието осъществяване държавата трябва да се ангажира и допринася. Тази констатация за продължаващ дефицит в защитата на гражданските права и свободи ме насърчи в това 4-то издание да отделя внимание към конституционно защитеното съдържание на отделните права и свободи, вкл. допустимите пробиви и ограничения, с което последният (17-и) раздел на книгата предметно е значително разширен.
Проблемите, регулирани от конституционното право, поставят задачи на държавата, на обществото, но и на всеки един от нас. Надявам се, че с настоящето 4-то издание отговорите за решаването им ще са по-ясни.
Начало