Отмяната на ГПК от 1952 г. и приемането на нов
съдопроизводствен закон през 2007 г. имаше за цел не само да ускори в
максималната възможна степен разглеждането и приключването на гражданските дела,
но и да доведе до еднаквото и непротиворечиво решаване на един и същ казус от
различните съдилища в страната. В изпълнение на втората цел сега касационно
производство може да се развие само при наличието на основанията по чл. 280, ал.
1 от ГПК. По пътя на касационното производство ВКС осъществява поставената му от
чл. 124 на Конституцията задача да следи за точното и еднакво прилагане на
закона от всички съдилища. Чрез практиката си ВКС не само се произнася по
решавани противоречиво казуси, но и при съществуващото динамичното развитие на
материалното право спомага за правилното разбиране на закона, т.е. за развитието
на правото.
По силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ тълкувателните
решения на ВКС са задължителни за съдилищата, което води до не съвсем уместното
провеждане на разлика между тях и останалите решения на отделни състави,
постановени по конкретни казуси. Първите са основания за допустимост на
касационното производство по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а другите са основания
по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
В настоящото издание към текстовете на ГПК, по
които вече има тълкувателна практика, са цитирани съответните части от
диспозитивите на тълкувателните решения. Това дава възможност практикуващите
юристи и студентите по право да открият по-бързо и лесно търсената от тях
информация.
Тълкувателните решения представляват интерес не
само с оглед на диспозитивите си, но и с мотивите, довели до постановяването на
съответния диспозитив. Още повече, че по ключови за гражданския процес решения
известни в гилдията съдии от ВКС са останали на особени мнения. Ето защо съм
преценил за уместно след текста на ГПК да намерят място и тълкувателните решения
в пълнота: мотиви, диспозитив и особени мнения.
Начало