Въпросите
относно вината винаги са били едни от най-противоречивите в наказателното
право. Изследванията по темата са обект на анализ във всички клонове на
правото, но най-съществено място тя заема в наказателното право. Това е така,
защото наказателното право е онзи клон от правото, при който държавата използва
своята принуда, за да регулира обществените отношения, когато те биват нарушени.
Тя е обект на изучаване в психолохията,в логиката и всеки изследовател в тази област търси отговори, които в повечето
случаи са екзистенциални.
В настоящето изследване е направен опит за един по-различен прочит на вината,
придържайки се към основния принцип – без вина няма наказание. От гледна точка
на изследваните въпроси върху субективната страна на престъплението се достига
до извода, че Общата част на Наказателния кодекс на България е развита до
най-висока степен за опазване на установените правила в едно демократично
общество.
Начало