Тази книга е опит за написване на история на
автоматизацията на управлението на Българската армия и обхваща периода от
създаването на първите скромни органи за автоматизация до края на тяхното
самостоятелно съществуване. Опит, защото авторите не са историци, а само участници
в този процес. Това, че са участници пък създава други съмнения – те неминуемо
са субективни. Не са минали и достатъчно години от времето на събитията, за да
бъде преценката достатъчно обективна. Читателят обаче би могъл да приеме
аргумента, че при липса на документи, ако сега не се напише нещо, докато има
живи участници, нищо няма да остане. Второ утешение може да бъде, че в
написването, освен авторите, участват и над тридесет други колеги. Така
количеството може би подобрява качеството.
„Само опит”,
но в книгата са направени анализи, изводи, обобщения и заключения, които могат
да бъдат полезни и днес за тези, които имат сериозно отношение към процесите на
въвеждане на информационните техники и технологии в армията. Защото, „утре
започва от днес” и не може да правиш успешни крачки в бъдещето, без да познаваш
миналото.
Начало