Може ли любовта да издържи на
предизвикателствата на войната? Може ли човек да открие щастие, надежда,
спасение в един свят, раздиран от жестокост, фанатизъм, глад, страх и болести,
в който човешкият живот сякаш е загубил стойност, а непримиримите идеологии
увличат милиони във всепомитаща буря?
Испания е в гражданска война. В един лагер
за болни от тиф в Пеня Ронда йезуитският монах отец Ередиа и английската
аристократка Фани Хорн се опитват да помогнат с каквото могат на страдащите. И
докато смъртта витае във въздуха, между двамата пламва любов. Всепоглъщаща,
изгаряща, истинска любов, която не се интересува от идеологии, от религии и
войни. Но възможна ли е тази любов, или е осъдена?
„Осъдени души“ е роман за сблъсъка на
човека с историята, за търсенето на щастие и търсенето на смисъл, за вярата,
верността, изкушенията и терзанията на разкъсваната от противоречия човешка
душа.
Това е едновременно личен и исторически
роман, в който Димитър Димов изследва същите теми, които след това ще залегнат
и в основата на „Тютюн“.