Стихосбирката на Ирен Петрова неслучайно носи заглавието
Credendo Vides – вярвайки, виждаш, или виждаш
чрез вярата. Тя представлява органична сплав от поезия, молитви, притчи,
проповеди – една своеобразна родна "Песен на песните", която няма
тукашен аналог. Ирен не само смята, че "живот, пропилян в поезия, не е
напразен", но издига романтичния образ на твореца до фигурата на Христос –
поетът е подобен на жертвен агнец, чрез който Той ни говори. И тя ни говори.
Нейният свят е място на истината, която свидетелства
за божественото – едновременно и въпреки,
и заради мрака, нещастията, самотата,
страданието ни. Осъзнати като Божий промисъл, те придобиват съвършено друг
смисъл и основание, превръщат се в пътя, не в затварянето му.
Силната вяра, която пронизва стиховете и свидетелства
за любовта по Коринтяни, е двупосочна, понеже "Бог също създаде човека,
защото силно вярваше в него". Сцените са библейски, ала сюжетите са
общочовешки – от древността до самите нас тук и сега, в този момент.
Ключовите думи на тази поезия са онези, които вечно ще
ни пронизват: прошка, вяра, предателство, преходност, бран, мрак, грях. В тези
стихове има и поднебесна страст и чувствен екстаз, но и манастирска тишина и
боговдъхновено смирение, а смъртта, в която сме очаквани и на която са
посветени много от стиховете, е въздигната до пределната мярка за всичко земно,
бидейки същевременно праг от съществуването към истинския живот.
Част от стихотворенията са лични изповеди и молитви.
Други могат да се четат като наставления за богоугоден – ако ли не богоподобен
– живот. Трети са посветени на известни родни и световни личности с огромно
културно и духовно присъствие, включително жертви на комунистическите лагери.
Някои обръщат поглед към жената, чийто образи блуждаят между тези на Лилит и
Мария, на изкусителката и покаяницата, а други представляват остри социални
портрети. Но много, дори в някакъв смисъл всички от тях, могат да се четат и
просто като изключително силни любовни стихове. Защото "накрая наистина
остава само любовта / когато всичко вече е казано".
Антония Апостолова
Начало