|
Описание
|
"Има копнежи, които не остаряват. Най-много от време на време да станат немодерни, а после, отново от време на време - модерни. Към тези вечно млади прастари копнежи принадлежи щастието.
Големите религиозни водачи и философи чак до Шопенхауер често предоставят на хората сигурност в щастието, която никога не е дълготрайна, а все повече и повече се измества от жалки интерпретации. Има достатъчно мигове на щастие и блаженство. Човек трябва да се научи да бъде по-скромен."
|
Начало