Промяната в
обществено-политическите условия през 1989 г. и приемането на Конституцията на
Република България през 1991 г. възстановиха в чувствителна степен пълнотата на
съдържанието на политическите права на гражданите. Преосмислянето на тяхното значение
породи и необходимостта от преосмисляне и развитие на тяхната уредба. Наред с
прогласяването им като основни права, законодателят създаде и специалното
законодателство, което определя реда за тяхното упражняване.
Съществуването на правна
уредба обаче само по себе си не е достатъчно. Държавата е длъжна да създаде и
юридически гаранции за правата чрез предвиждане във вътрешното законодателство
на ефективни механизми за тяхната защита при нарушаване.
Целта на настоящото
изследване е чрез анализ на действащата наказателноправна уредба, която има
отношение към нормалното упражняване на политическите права на гражданите,
проследяването на процеса на нейното развитие и причините, които са го
предизвикали, да се потърсят отговори и обосноват изводи по няколко важни
въпроси:
- на нормалното
упражняване на кои политически права наказателното право дава защита;
- как е изградена тази
защита и
- използва ли действащото
законодателство и други форми на защита на нормалното упражняване на
политическите права, освен със средствата на наказателното право, и какви са
те.
Отговорите на тези
въпроси следва да се основат на базовата по характера си изходна позиция –
съдържанието, което наказателно право влага в термина „политически права на
гражданите“.
Допълненията на
Наказателния кодекс от 2014 г., чрез които в обхвата на престъпленията против
политическите права на гражданите се включи и защитата на участието на
гражданите в референдум, породи и необходимостта в най-общ вид да се направи и
разграничение между прякото участие на гражданите в държавната власт и местното
самоуправление (една от формите, на които е участието в референдум) и
политическите права на гражданите. Въз основа на това разграничение са
направени и предложенията за промяна на уредбата на Наказателния кодекс.
Глава втора съдържа
анализ на отделните престъпления против политическите права, както и
съпоставянето им с други сходни престъпления.
Начало