Какво е имало
преди Големия взрив? Как се е случило така, че нашата Вселена е годна за живот?
Има ли други вселени и скрити измерения на пространството. Могат ли физичните
закони да еволюират?
В своята нова
книга „За произхода на времето“ теоретичният физик Томас Хертог разисква тези и
много други интригуващи въпроси за нашия свят, за които учените продължават да
спорят. Хертог е най-близкият сътрудник, с когото Стивън Хокинг работи през
последните 20 години от живота си, и заедно с него той започва да изгражда
една съвсем различна гледна точка за историята на Вселената, произхода на
времето и законите на физиката.
Според
„Последната теория на Стивън Хокинг“ учените, включително и самият той, дълго
време са гледали по погрешен начин на Вселената. Те са се опитвали да я
изследват сякаш са външни наблюдатели – от гледната точка едва ли не на богове
извън времето и пространството. „Време е да престанем да се правим на Бог“,
казал Хокинг. Защото как можем да наблюдаваме нещо отстрани, ако сме част от
нещо?
В своята книга
Хертог описва вълнуващия момент на прозрение, когато Хокинг открил грешката си,
и тежките години на проучвания, на революционна промяна на перспективата, в
която двамата учени заедно проследявали историята на Вселената от съвсем
различна гледна точка.
„За произхода на
времето“ запознава читателите на достъпен език и с всички ключови моменти от
историята на съвременната физика и космология – с еволюцията на науката от
Нютон до днешни дни и с невероятните научни постижения и смелите теории – от квантовата
механика и теорията за Големия взрив до струнната теория, мултивселената и
идеята за Вселената като холограма
Също като Айнщайн, Стивън
Хокинг мислеше, че дългосрочното бъдеще на човечеството в крайна сметка ще
зависи от това колко добре сме разбрали най-дълбоките си корени. Това го
движеше в неговото изучаване на Големия взрив. Окончателната му теория за
Вселената е нещо повече от само научна космология. Това е една космология в
хуманистичния смисъл, в която Вселената е разглеждана като наш дом – макар и
голям, – а нейната физика има корените си в нашите отношения с нея.
Начало