Във времето, в
което светът притихва и хората се замислят за изминалата година, човек
най-накрая се обръща към най-неприкосновеното си – вярата. За различните
предрешения и присъствия на вярата говори писателката Теодора Димова в новата
си книга „Първият рожден ден”, която
вече е в книжарниците.
В творчеството си
Димова върви все по-уверено към метафизичните теми, занимавали безспорните
легенди в литературата – например поетите Джон Дън, Фернандо Песоа, У. Б.
Йейтс. С повестта „Първият рожден ден” авторката показва не само своя поглед към активното християнство,
но и своето лично убеждение, че вярата е вродена в човека, колкото и прекършена
и „обрасла в суеверия” да е тя. Теодора Димова общува с читателите си на две
нива – като убедена християнка и като човек, който не е загубил вярата си в
човека, продължавайки загатнатото в предишните ѝ книги с кулминацията тук.
„Първият рожден
ден” може да се разгледа като духа на смирението, който докосва всеки от нас в
дните преди Рождество. Авторката на „Емине”,
„Майките” и „Марма, Мариам” реабилитира християнството и смисъла му в живота на
всекиго, разказвайки притча, която докосва душата по неподражаем начин – с
малко, но изключително силни думи.
Димова е писател,
който често избира за книгите си картини на майстори на изобразителното
изкуство. В „Първият рожден ден”
виждаме Мария и Елисавета в прегръдка-танц (фрагмент от „Посещението” на
Аркабас) и носещи в утробите си Синове, за които са предначертани славни дела.
Именно този празник на душата е уловила авторката в своята повест, чудесен
подарък за Рождество.
Начало