Три дузини
съвременни разкази, които ще ви заведат в тъмната, иронично-смешна, необяснима
страна на човешкото.
Разказите в
сборника са разделени тематично. В първата част „Менискусът на истината”героите попадат в непривични ситуации и успяват да се доберат до техни си
мъдрости. Какво става, ако пътуваш като бедняк из Франция, ако синът на
новобогаташ е отвлечен от въображаеми извънземни, ако един полиглот и един
сенсей решат да не играят по правилата, ако
един съдия сметне, че светът не трябва да се тласка към правилност, а за
разумът на болен от Алцхаймер същия този свят
отдавна е загубил логика и още и още ситуции, в които героите владеят
висшето военно изкуство да са непредвидими.
Във втората част “Долу в отразеното небе” властват
същности отвъд ежедневието, героите се стремят да дадат най-доброто от себе си,
а резултатът ... е, той винаги е под хоризонта на очакванията им. В тези
разкази има момичета готови да забременят за един бас, един затворник, който
винаги е невинен, емигрант, гмурнал се в Сохо, райтър, който мисли, че
надписите му имат трансцедентална стойност, група инопланетяни в тела на овце,
изпратени с препоръчително писмо до епископа и още запомнящи се герои.
В разказите от
третата част „ Не това, не така” властва
експлозивният хумор. Там брутално смешни сили си играят с родилка, която е
национален секс символ, кулинарен вагабонт, мечтаещ за блюда от плацента, двама
шведи попаднали при янките, мъж, сдобил се с чисто нова жена след
трансплантация, нощна труженичка с добро сърце и други истории, в които хуморът
е остър, като да се порежеш на стъкло.
Харесвам ироничната
проза на Любомир Николов, чета я с раздвоено внимание – и като читател, и като
писател, който също се опитва да разказва по подобен, иронично-хумористичен
начин. Резултатът - от всяка негова книга имам любима история: “Цоглавец” от
“Въжеиграчът Карой” и “Слънчев
бряг – код жълто” от едноименния сборник. Сигурен
съм, че между страниците на тази книга е скрит и вашият следващ любим
разказ, а може би и не само един.
Михаил Вешим
Разказите на Любомир Николов са
странни, разноцветни, изпълнени с приятна ленивост и най-вече – лишени от
клишета. В тях, слава Богу, не дрънчи с ръждясали пранги призракът на
комунизма, нито дебеловрати мутри оставят кървави петна по килима. С присъщия
си черен хумор Любо пише за неща, които озадачават, смело пъхайки ръце в
подмолите на въображението. Той създава истории с онази непосилна лекота, с
която децата се усмихват щастливи в съня си.
Аглика Георгиева, журналист
Увлекателни разкази
за лудостта като прелест, за меланхолията като мотиватор и за бъдещето като
абсурд.Любомир Николов е един от най-оригиналните и забавни разказвачи в
последните години, освен това е проблемно ориентиран автор, който се интересува
както от основите на битието, така и от тайните коридори в него.
Васил Георгиев
Начало