Дванайсет
приятели в продължение на дванайсет недели се събират във Вила „Ерика“, където
твори един от най-конфликтните, но същевременно и един от най-гениалните живи
готвачи на света. Това е Задругата на Додекамерона, която подобно на младежите
от ХIV век,
които бягат от чумата във Флоренция, днес бяга от световната финансова и
икономическа криза. Задругата има правило – на всяка сбирка, освен на изтънчените
храни и напитки, приятелите ще се наслаждават и на по една история, разказана
от някого от тях.
Героите са
градски хора на различна възраст и с различни занимания. Мнозина биха ги
нарекли търтеи, безделници и пияници. Историите, които разказват, са действителни
случки, разказвани, преразказвани, украсявани и доизмисляни в компания години
наред. Сред тях са историите за възкръсналия заек, за опустошеното бунгало на
поетесата, за прелитащия Бетовен, за въздуха в бъбреците, за убийството на
фриленсърката, за пъпчивата проститутка и за много други смешни и забавни
случки. Книгата е приятна и уютна за четене и както казва авторът, е еднакво
подходяща и за плажа, и за пред камината, когато краката ти са увити в карирано
одеяло, а в тях спи ленив дог.
Макар и лековата
на пръв поглед, „Додекамерон“ е многопланова книга, в която авторът зад
увлекателния сюжет е изградил стройна символна система, която по деликатен и
ненатрапчив начин проследява второто и истинско раждане на душата от слизането ѝ
в ада до възнасянето ѝ в Небесата. Формално „Додекамерон“ е цикъл от 12 новели,
но всъщност е роман за едновременното съществуване на видимата и невидима
действителност, на „този“ и на „онзи“ свят.
„Додекамерон“ е
третата книга на Иван Стамболов след „Безобразна поезия“ и „Сула в огледалния
свят (Дзен и изкуството да си обършеш гъза)“.