Съвременната парламентарна държава се характеризира със
сложен модел на разделение, взаимодействие и взаимен контрол между трите
власти. Целта на настоящия труд е да обърне внимание на някои спорни и
проблематични моменти, които до този момент не са изследвани в цялост в
парадигмата на управлението в Република България. Държавното управление
традиционно се смята за работа на изпълнителната власт, оглавявана от
Министерския съвет, но не е достатъчно изследвана ролята на Народното събрание
в осъществяването му.
Не е изследва и системата изпълнителните органи, която
Народното събрание създава. Те се конституират от парламента или смесено от
няколко органа съгласно разпоредба на закон (т. е. с акт на Народното събрание)
и нямат нормативно определено подчинение на Министерския съвет. Броят на тези
органи непрекъснато нараства, а Народното събрание е все по-склонно да изземва
компетенции от изпълнителната власт под контрола на Министерския съвет и да
преобразува органите от административни и подчинени на МС, в независими (неподчинени) от
Министерския съвет.
Главно място в монографията е отделено на статута на Сметната
палата, на управителните органи на Българската народна банка, на Комисията за
финансов надзор, на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, на
Комисията за защита на конкуренцията, на Фискалния съвет и др.
Във втората част е обърнато внимание на ръководните за
администрацията принципи съгласно ЗА, АПК и европейската доктрина. Обсъдена е
практиката както на ВАС, така и на съдилищата на ЕС.
Начало