За да бъде велик един Учител, той трябва да има
силни, умни и добри ученици. Корелацията „Учител-ученик“ е
причинно-следствено обусловена. Най-ярък пример в това отношение е
Христос и неговите верни апостоли, продължители и разпространители на
Словото Му. Подобно е при Хермес – Асклепий и цялата херметична школа,
при Сократ – Платон и сократичната школа, както и при всички подобни
Божествени импулси. В областта на Паневритмията Учителят си е избрал да
работи с такива достойни души като Боян Боев, Милка Периклиева, Ярмила
Менцлова и др. и те са свършили своята работа. Ярмила Менцлова идва на
Изгрева едва през 1938 г., но както е казал Христос в Притчата за
лозарите (Мт, 20:16), че „последните ще станат първи“, така именно на
нея Учителят поверява златните ключове на Паневритмията, подтиквайки и
насърчавайки я лично да работи в тази област, възлагайки ѝ мисията да
„оправи гимнастиките“.
Това свидетелства Мария Златева, като
собственоръчно пише следното: „Беше към 20 декември 1944 г. надвечер,
сестра Ярмила и аз се разхождахме по кръга на полянката. Приятно се
изненадахме, когато видяхме Учителя, заметнат с пелерина, бавно да се
приближава към нас. Като се приближи до нас, се обърна към Ярмила и ѝ
каза: „Рекох, Вие, сестра, ще оправите гимнастиките.“ „Учителю, аз не
мога да ги предам правилно – запротестира тя. – Ще ги играя като
балерина, а това не бива.“ „Не – прекъсна я Учителят – Вие ще се
допитате до тези сестри, които бяха край мене, когато ги предавах – Катя
Грива и другите. Вие ще оправите гимнастиките“, повтори той и след тези
думи се обърна и си отиде.“
Ярмила Менцлова през цялото време живее със
заръката на Учителя, а именно да направи едно подобрено ръководство по
Паневритмия. В спомените си приятели, които са я познавали, споделят, че
това поръчение е осмислило нейния живот и се е превърнало в кауза, с
която тя се справя достойнo.
Защо Учителят избира Ярмила Менцлова да свърши
тази работа? Защо Учителят възлага на Ярмила Менцлова тази отговорна
задача? Защото тя е професионалистът, който е учил хореография и танци в
една от най-добрите школи за онова време – тази на Айседора Дънкан.
Небето подготвя от далеч своите работници, като им предоставя
най-добрите възможности за момента. Но професионализмът не е достатъчен
фактор в една мистична Школа, а определящи са качествата на ученика,
каквито Ярмила безспорно има. Тя е предана, вярна ученичка, отдала
живота си на идеята да представи Паневритмията в най-чистия и прецизен
вид за идните поколения.
Би било пропуск, ако читателят се вгледа
единствено в описанията на упражненията. Разбира се това е свършено
изрядно и безупречно. Големият принос на книгата се състои в нейната
хомогенност и цялостност. Виждаме творческа интерпретация, която е на
ниво – задълбочена и съответстваща на ръста на авторката. Няма излишни
думи, излишен патос и въпреки безспорните си качества, Ярмила Менцлова
не натрапва никому нищо. Скромност лъха от нейните думи, с които тя
нарича непретенциозно своята работа „изследване“. Следният факт е от
изключителна важност – на практика това „изследване“ е единствената
разработка от подобен ранг, поради съчетанието на двата важни фактора,
за които вече стана дума. Първо, тя е пряк ученик на
Учителя, черпила директно от Извора и второ – пише и разсъждава като
абсолютен специалист и професионалист в областта си. Съществува пълно
съответствие между това, което говори и пише от една страна и това,
което разбира и прилага от друга. Всички нейни съвременници са възхитени
от нейната лека походка и стройно телосложение, запазили се до края на
живота ѝ. Стилът на Ярмила Менцлова в нейната книга е аналогичен –
ефирен, подобно на свещен танц – всеки един детайл от нейното слово
излъчва непреривността на Всемира, чийто израз е именно Паневритмията.
В спомените си Крум Въжаров разказва за своята
другарка в живота следното: „Ярмила си завърши работата като войник и
плати с живота си за своя идеал, за който работи толкова години, за
делото на Учителя. Нейната Паневритмия трябва да излезе на български.
Трябва да се зачете нейната работа и да се покаже, че тя е положила
старание, време и сили, за да изпълни задачата, която ѝ бе дал лично
Учителят.“
* * *
Преди 33 години една звезда изгря на небето, роди
се нещо ново, нещо дългоочаквано – Паневритмията, представена от Ярмила
Менцлова. През годините тази книга оказва голямо влияние, но главно в
западния свят – Америка и Англия. В България до момента са правени
няколко опита да се преведе това издание, но нито един не е доведен
докрай. Екипът работи безкористно и всеотдайно последните седем години и
това начинание вече е факт. Нека тази Паневритмия заеме достойното си
място в Пантеона от първични източници, наред с тези, които са издадени
по време на Учителя през 1938, 1941 и 1942 г. Ясно проличава
целенасочено търсената приемственост с тези издания, но най-вече с това
от 1938 г. Цялата книга на Ярмила Менцлова е изпъстрена с множество
цитати оттам.
На вашето внимание е един брилянтен превод,
изработен от две преводачки с огромен опит. Музикантите в екипа –
изтъкнати професионалисти в областта си – направиха нотния текст и
неговата редакция на високо ниво. Редакторите и коректорката се
постараха всичко във формата на словото да бъде изваяно, да тече гладко и
ненатрапчиво. Художниците и илюстраторите на схеми онагледиха важните
детайли, за да може да се осмисли пространственото измерение на всички
елементи от Паневритмията. Вътрешното оформление и цялостно предвижване
на проекта до неговия финал е дело на човек, който не пожали средства и
сили през последните месеци до излизането на книгата, както в електронен
вид, така и в книжно тяло.
Настоящото издание е конфигурирано на принципа на
златното сечение - на две нива. Книгата е разделена основно на две
части – Паневритмия и Приложения, като първата част се отнася към
втората, така както цялата книга се отнася към първата част –
Паневритмия. Отделно самата част Паневритмия е разделена условно също на
две части – първата част е цялата преведена книга на Ярмила Менцлова,
която представлява 28-те упражнения и добавените към нея „Слънчеви лъчи“
и „Пентаграм“, както и музиката и текста към всички упражнения. Тук
също е спазена златната пропорция и първите 28 упражнения се отнасят към
останалите две части, „Слънчеви лъчи“ и „Пентаграм“, така както цялата
част Паневритмия се отнася към първите 28 упражнения.
Тази книга ще остане да блести на небосклона
дълго, превръщайки се в пътеводен знак на търсещите и жадни души, и ще
бъде многократно преиздавана и превеждана на различни езици като основно
помагало и учебник за изследователите на Паневритмията.
Книгата можете да свалите от http://friendsoftherainbow.net/node/1548
Начало