„Преводачът и Темида” е изследване, посветено на превода като вид езиково посредничество, явление със социално предназначение и фактор за формиране на общественото съзнание, намиращ идеално поле за изява в сферата на правоприлагането в различните етапи на съдебните процеси с разноезични участници. Той е гаранция за защитата на техните права и по-конкретно на правото на гражданите на равен достъп до правосъдие, на справедлив и публичен съдебен процес, както и на информираност на разбираем за тях език относно характера и причините за предявеното им обвинение.
В България темата е практически неразработвана, което вероятно има своето обяснение във факта, че засега съдебните дела с участие на преводач не са релевантни за практиката на съда. Този труд е опит да се очертаят характеристиките на съдебния превод изобщо, на фигурата на съдебния преводач. Да се потърси универсалното в това явление за всички езици, като се изтъкнат различията в характера на превода и ролята на преводача в двете фази на наказателния процес и се очертаят изискванията към съдебния превод като дейност и към самия преводач, както и да се формулират някои препоръки към законодателя от гледната точка на преводача. Представено е и участието на преводача в големите, исторически процеси с международен елемент. Идеята е да се съдейства за уреждане на правния статус на тази фигура, присъстваща не само в съда, но и при всеки контакт на чужденеца с органите на властта, при работата с бежанци, в социалните служби и здравните заведения. Засяга се и проблемът за етичните норми на професията и профила на съдебния преводач като посредник не само между езици, но главно между култури.
Начало