Бях чел, че някои племена посрещат
раждането на човека с дълбока скръб,
а смъртта му – с радост и веселие.
Най-мъдрото отношение към човешкото битие.
Преди
известно време една доста високопоставена, но не по-високо от директор, личност
без всякакъв повод изтърси на публично място, че съм произхождал от богато,
аристократично семейство. Изплаших се, дълго време си въобразявах, че
произхождам от такова семейство, и седнах да напиша биографията си още преди
моето раждане само и само да докажа обратното на този човек и да му натъркам
мутрата с неоспорими факти. Още отсега злорадствам, като си представя как чете
моята биография, примигва и се изяда от гняв, че не може да ми прикачи ни един
от греховете на оная презряна класа.
Не, природата не само че не
е демократична, ами си е изпечен диктатор. На нейно място, преди да създам
човек, аз бих направил така, че той да наблюдава живота известно време и ако се
наеме да стане човек, да си вдигне ръката в знак на съгласие, ако не – да си
остане в Нищото...