Истинската история на мъжа, който трогна
целия свят
В петък вечерта вие откраднахте
живота на едно изключително човешко същество – любовта на живота ми, майката на
сина ми. Но няма да получите моята омраза. Не знам кои сте и не искам да знам,
вие сте мъртви души. Ако Богът, в чието име убивате сляпо, ни е създал по свой
образ и подобие, всеки куршум, забит в тялото на жена ми, вече е рана в
неговото сърце.
Затова няма да ви направя този
подарък и да ви намразя. Вие искате точно това, но ако от гняв ви отговоря с
омраза, ще се предам на същото невежество, което ви е направило такива, каквито
сте. Искате да ме е страх, да гледам с недоверие съгражданите си, да жертвам
свободата си за сигурността? Загубихте. Играта продължава.
Тази сутрин я видях. Най-накрая, след
изминалите нощи и дни на очакване. Беше също толкова красива, както когато
излезе в петък вечерта. Също толкова красива, както когато се влюбих лудо в нея
преди повече от 12 години. Разбира се, че съм съсипан от мъка. Отстъпвам ви
тази малка победа, но тя ще е краткотрайна. Знам, че любимата ми ще е с нас
всеки час, всеки ден и ще се намерим отново в рая на свободните души, в който
вие никога няма да бъдете допуснати.
Със сина ми сме само
двамата, но сме по-силни от всички армии на света. Сега няма да си губя повече
времето с вас. Трябва да отида при Мелвил, който се буди от следобедния си сън.
Той е едва на 17 месеца. Ще си изяде закуската, както всеки друг ден, после ще
си играем, както всеки друг ден, и през целия си живот това малко момче ще ви
вбесява, защото ще бъде щастлив и свободен човек. Защото не – няма да получите
и неговата омраза.
Начало