С годините ми става все по-трудно да пиша истински разкази. Вестникарски и други текстове ¬ да, но истински разкази, които за миг ти отварят пролуки към други, огромни светове ¬- такива разкази ми е все по-трудно да пиша. Но все пак опитвам. Осемнайсетте разказа в сборника „Градче на име Мендосино” са опитите ми от последните няколко години. Надявам се, че някои от тях са успешни.
Деян Енев
„Потърсих дъщеря ми по джиесема. „Къде сте, тате, сега?” Гласът й от другия край на земята звучеше удивително ясно, сякаш си беше до мен. „Сега ли? Ами точно сега минаваме с бусчето край някакво градче, чакай да питам за името. Аха! Градче на име Мендосино.” Градче на име Мендосино. Градче на име Мендосино.”
(„Градче на име Мендосино”)
Начало