Това е истинската история на дядо Добри. Защото неговият живот може да се проследи най-добре не с автобиографични данни, а с разказите за най-близките му хора. За срещите, случките и разговорите между тях. За историите, които оставят поука и време за размисъл. За живота и постъпките на човек, които неминуемо се променят след контакт с дядо Добри и поемат по праведен и честен път. За това, че покаянието и смирението могат да възвисят човек, а суетата и лицемерието да го принизят.
В следващите страници са събрани историите на най-близките хора, които в продължение на 30 години крепят и доизграждат светлия образ на светеца от Байлово, както завинаги столетникът ще остане в умовете и сърцата на хората. Цонка Панталеева е неговото второ „Аз“. Трийсет години не е говорила никъде и пред никого за тайната ѝ завера с дядо Добри. Тя спази неговите заръки пред никой нищо да не казва. Десетки хиляди минаваха всеки ден през ръцете ѝ, но тя не си опари ръцете да прибере за себе си нито една стотинка.