„Войната разкъсва, раздира. Войната
разпаря, изкормва. Войната изгаря. Войната разчленява. Войната съсипва.“
Сюзън Зонтаг
Има ли право една жена да получи наградата „Пулицър“?
След като е минала през ада на Втората световна война, показала е на света
ужасите на концлагерите и е дала глас на безименните жертви? Дори тогава,
според мнозина от елита на американската журналистика, един от най-добрите
военни кореспонденти няма право да получи „Пулицър“, защото е жена.
Романът „Френският фотограф“ разказва историята на тази
жена – събирателен образ на множество фотографки и журналистки, отразявали
Втората световна война наравно с мъжете, но получили истинско признание едва
десетилетия по-късно. Част от историите в тази книга се основават на
репортажите на военния кореспондент Марта Гелхорн, писателка и бивша съпруга на
Хемингуей. Прототип на главната героиня обаче е Лий Милър, американска
фотографка, станала известна със своите снимки от наскоро освободените лагери
„Бухенвалд“ и „Дахау“, от превземането на Париж и битката за Елзас.
Какво прави човек със силата, която е придобил по време
на война? Как да продължи след ужасите? И след като се е борил за свободата,
може ли да бъде наистина свободен? Победено ли е злото, или просто е намерило
нова форма? Жени от две поколения се опитват да отговорят на тези въпроси,
докато нареждат пъзела на една трагична и невероятна история.
„Френският фотограф“ е роман за свободата – всепоглъщаща,
побеждаваща, разкъсваща бодливата тел и обществените норми. Това е завладяваща
сага, в която любов, страх и вина се преплитат, оставяйки рани в душите на
няколко поколения – рани от войната, които не зарастват и разделят цели
семейства дори десетилетия по-късно.
Начало