КАК НЕ ТРЯБВА ДА ПРОГНОЗИРАМЕ КРИЗИТЕ
През май 1930 година президентът Хърбърт Хувър уверено декларира „Ние преживяваме една от онези големи икономически бури, които периодично носят трудности и страдания на хората... Убеден съм, че вече преминахме най-лошото и с общи усилия бързо ще се възстановим. Няма нито един значим банков или индустриален фалит. Опасността е зад нас.“ Също през май, но седемдесет и осем години по-късно, финансовият секретар Хенри Полсън уверено заяви „Най-лошото е зад нас“ и добави след седмица „По-близо сме до края на пазарните безредици, отколкото до началото.“
Както Хувър, така и Полсън допуснаха класическата грешка на хора, жертва на финансов ураган. Те объркаха окото на бурята с края на кризата. Те едва ли са единствените мъдри мъже, които направиха подобни изказвания в средата на срива. По време на всяка криза има шепа оптимисти, които в един момент заявяват, че най-лошото е отминало. Интересно е, че този оптимизъм обикновено е искрен. Той не е опит за успокояване на пазарите, а отразява истинското вярване, че бурята е отминала. За съжаление финансовите кризи са на приливи и отливи; рядко се случва да ударят еднократно и да утихнат. Наподобяват урагани, които набират скорост, отслабват за малко, след което събират още по-голяма разрушителна сила. Това е доказателство, че опасностите преди всяка голяма криза проникват навсякъде. Те не се лекуват от фалита или спасението на една банка или дори експлозията на цял финансов сектор.
Начало