Преследвана. Мразена. Унижавана.
Алексис Харт се смяташе за жертва. Страхът беше неин постоянен спътник, а
смъртта надничаше зад рамото ѝ. Като една от щастливците с божествена кръв,
шансовете ѝ да завоюва безсмъртие изглеждаха нищожни.
Но Алексис оцеля и доказа на всички, че силата, дремеща в кръвта ѝ, е
достатъчна да накара основите на Олимп да треперят. Смъртните я приемат за
символ на надеждата – за ангела, който може да сложи край на епохата на кръвопролития
и поквара.
За боговете Алексис е аномалия. Чудовище, което нарушава баланса със самото
си съществуване, но не може да бъде унищожено, защото древно пророчество е
белязало пътя ѝ. Вместо това трябва да бъде окована и използвана в поредната
жестока игра.
Алексис ще им покаже колко много грешат. Някои чудовища не могат да бъдат
пленени.
Назрява време господарите на Олимп да познаят вкуса на страха.