„Кратка история на българския комикс“ разглежда
хронологично развитието на комикс изкуството у нас. От комичните ленти,
повлияни от европейската сатирична преса, през детските поучителни кратки
истории жанрът преживява първия си разцвет в годините на Втората световна
война, когато всеки ден излиза различен вестник с комикси. След 1944 г.
България поема по пътя на социализма, а комиксът се превръща в инструмент за
идеологическо възпитание и на деца, и на възрастни. Появяват се римуваните
назидателни ленти във вестник „Септемврийче“ и сатиричните пропагандни комикси във вестник „Стършел“.
През 60-те, 70-те и 80-те години около издателство
„Български художник“ и култовите списания „Космос“, „Дъга“ и „Чуден свят“ се
създава атмосфера на свободни пластични търсения, която стимулира развитието на
комиксовия жанр. Освен поредиците в периодични издания, за първи път се
появяват т. нар. романи в картини, а няколко фантастични и патриотични комиксa
се публикуват като отделни албуми. В списание „Дъга“, утвърдило се като
най-успешната комикс медия у нас, изгряват имената на майсторите на рисунката и
разказа Стоян Шиндаров, Христо Кърджилов, Петър Станимиров, Евгений Йорданов,
Николай Додов, Димитър Стоянов–Димо, Сотир Гелев, Румен Чаушев и много други.
През
90-те години се правят няколко опита за издаване на комикс списания омнибуси.
Всички завършват с първи и единствен брой. XXI век започва с носталгичен опит
за възраждане на „Дъга“ – ново списание със същото име излиза в цели тринайсет
броя. Най-сетне български комикс художници достигат до големите световни
издатели – Александър Малеев работи за „Marvel“ и „DC“ в Ню Йорк („Batman“, „Daredevil“), Виктор Кълвачев – в Лос Анджелис („Pherone“, „Blue estate“),
Пенко Гелев получава поръчка за 22 комикса по класически романи от английското
издателство „David Salariya“. Динамичното развитие на графичната новела,
алтернативния комикс, провокативните уеб и ъндърграунд форми в началото на
новото хилядолетие дават надежда за успешно бъдеще на деветото изкуство и за
нови предизвикателства пред българската публика.
Начало