Книгата представлява първото всеобхватно монографично изследване
в българската научна литература на дипломатическото представителство на
Европейския съюз. В нея е използван инструментариумът на международното
публично право, за да се анализира специфичната дипломатическа дейност на
Европейския съюз и постоянните институционализирани форми на представителство
на ЕС. Изходната теоретична и доктринална предпоставка за анализ е
триединството на международна правосубектност, дипломатически отношения и право
на представителство. Структурата и съдържанието на труда са изцяло подчинени на
тази логическа връзка и на адаптирането ѝ към ЕС, който на фона на държавите е
нов и особен участник в дипломатическите отношения.
Европейският съюз е особен субект на дипломатическото право,
като той има право на собствена дипломатическата дейност, доказана и в
практиката. За тази цел Съюзът черпи основания от международната си
правосубектност и от своите представителства, чието правно положение е сходно с
това на дипломатическите мисии на държавите. Същевременно дипломацията на ЕС не
съвпада с многостранната дипломация, която се развива в рамките на
международните организации. Конкретно в областта на дипломатическото право и от
гледна точка на правото на представителство Европейският съюз е „квазидържавен“
дипломатически актьор, който изцяло се вписва във Вестфалската система на дипломатическите
отношения.
Начало