|
Описание
|
"Долни истини. Седем години по-късно“ е допълнено с подробни коментари преиздание на познатата ви книга,която по замисъла на своя автор е първата от литературна трилогия,над чието завършване той продължава да работи. Първите две части от тази трилогия - "Долни истини“ и "Възвисяваща лъжа“ - излязоха на български в библиотека Амаркорд“ през 2004 г. Ето какво споделя самият автор за решението си да допише първата книга: "За годините, изминали от първото издание, се промениха доста неща - в страната, в света, в моя живот, у мен самия като човек. Това е едновременно същата книга, но и в много отношения съвсем различна. И читателите й навярно ще бъдат различни. Все пак се надявам, че и някои от предишните читатели ще решат да прелистят страниците й, и вероятно ще се съгласят или няма да приемат моите днешни размисли... В своята същност тази книга е етап от диалога, който аз от десетилетия постоянно водя със себе си и с вас - моите читатели и зрители. Продължение на този диалог ще бъде и новото, преработено издание на книгата "Възвисяваща лъжа“, над което работя в момента, както и финалната част от тази трилогия, която тепърва ще пиша. За какво ще става дума в нея? За нас с вас, за Русия, за киното и театъра, за мъжете и жените, за любовта. За всичко онова, в което търсим и понякога намираме смисъла на живота.“
Андрей Кончаловски
Считат Андрей Кончаловски за най-космополитния съвременен руски режисьор. Роден е на 20.08.1937 г. в семейство с аристократични духовни традиции. Дядо му е прочут пианист, чичо му художник, а баща му, Сергей Михалков – държавен поет и председател на Съюза на съветските писатели. Първонаначално Андрон (както е кръщелното му име) учи музика, после завършва кино при Михаил Ром. Асистент е на Андрей Тарковски в "Иваново детство"(1962), негов съсценарист в "Андрей Рубльов" (1964). Филмовия си дебют "Първият учител" (1965) по повестта на Чингиз Айтматов, Кончаловски снима в Централна Азия с непрофесионални актьори, а минимализмът на стила подчертава високите чувства на героите. "Историята на Ася Клячина" (1966) предизвиква цензорен скандал с новаторския си стил (няколко камери, импровизационен метод в актьорската игра, сходен с този на Олтман) и не вижда екран повече от две десетилетия. Това насочва Кончаловски към по-сигурни теми и той екранизира Тургенев и Чехов в класическите днес "Дворянско гнездо" (1969) и "Вуйчо Ваньо (1970). Огромна популярност му печелят поетичната мелодрама в стила на Клод Льолуш "Романс за влюбени" (1974) и особено епосът "Сибириада" (1979, Специална награда на журито в Кан), считан за руски отговор на "Двадесети век" на Бертолучи.
|
Начало