Основна цел на тази книга е да представи
детайлна картина и анализ на президентската институция през мандатите на Желю
Желев, на нейното възникване и утвърждаване в Република България и на
конституционното положение на държавния глава. Разгледан е приносът на д-р
Желев за осъществяването на мирен преход от рухването на тоталитарната държава
към изграждане на демократични институции и механизми. Разкрити са сложните
взаимоотношения на президента Желев с изпълнителната власт и особено с
правителството на Филип Димитров. В сферата на външната политика акцентът пада
върху признаването на Република Македония под тогавашното ѝ конституционно име,
а през призмата на стенограмите от Консултативния съвет за национална
сигурност, възглавяван от държавния глава, са показани началните стъпки в
участието на България в инициативи на НАТО по пътя към пълноправното ѝ
членство. Най-накрая голямо внимание се отделя на позабравените „Първични
избори“, които водят до края на политическата кариера на Ж. Желев.
От дистанцията на времето следва да
оценим, че в период, в който няма обществено-политически консенсус, първият
демократично избран президент използва максимално
правомощията си, за да следва България курс към НАТО и интегриране в
европейската общност.