Още от Херодот е известно, че историята е учителка на народите. Ние, българите, в последните 23 демократични години често допълваме тази сентенция, че народ, който не познава миналото си, е обречен да го преживее отново. А всъщност забравяме древната мъдрост, че „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето.”
Днес все повече се чуват гласове на недоволство от действията на родните политици и положението на страната ни в Европа. Това обаче си има своето логично обяснение и то е в 133-годишното ни самостоятелно съществуване като държава. Това показва тази книга, която предлага нов прочит и неизвестни факти и случки от новата, и не толкова нова родна история. Тя обхваща политическите борби и влечения, отношението на държавата към богатите българи, както и на същите тези българи към нея, тежненията защо ли да станем европейци, като сме се вписали твърде отдавна в света, развенчава и някои дългогодишно насаждани в родната история с натрапчивостта на американски екшън митове: „Този е добър, а онзи е злодей!”