Под триумфалните арки са преминавали победителите и имената им до днес се тачат не само от историците. В квартал “Арката” на Радомир побеждават посрещачите им.
Здравка Евтимова описва натуралистично-експресионистичната картина на блатото на прехода. Колоритните й герои още с появата си са завършени характери, които няма защо занапред да се изграждат. Ограничени в изкривените рамки на времето, в което низостта, подлостта, угодничеството, криминализацията на всички слоеве побеждават, те нямат друг изход, освен да се приспособят. А за да стане това, те оцеляват в дяволските нива - секса, алкохола, проституцията, непозволената дребна кражба и позволения политически грабеж на пари и на човешки съдби и свободи.
С романа “Арката” в литературата ни пълнокръвно и пищно се разиграва не регионална, а общочовешка драма, характерна за страни като България днес.
Загребани от реалния живот, съдбите на героите на Здравка Евтимова вероятно подкрепят надеждата, че във време на криза важното е възпроизводството, а когато тя премине следващите поколения ще избършат със замах наслоилите се мръсотия и падение.
Майсторството на писателката й позволява да обобщи литературно период от историята ни, на който самите сме очевидци, жертви или герои. С тънък усет към нюанса, към незаменимия вкус на битовия детайл, с непресекващ до края тонус на внушението авторката разказва впечатляваща история. И като режисьор остава обстоятелствата да проверят правилността или погрешността на битката за оцеляване на своите герои.
С романа “Арката” в съвременната ни литература се повдига критерият, а регионалността придобива по-висше измерение. Несъмнено той е сред върховите постижения на българската литература през тази година.
Петър Величков
Начало