ПРЕДГОВОР
„Обърни се с гняв
назад“ е английски филм с Ричард Бъртън, по едноименната пиеса на драматурга
Джон Озбърн (да не се бърка с Ози Озбърн от „Блек Сабат“, който също по
кръщелно е Джон). Филмът излиза на екран през 1959-а – една година преди да се родя, и става манифест на
„сърдитите млади хора“. Днес, ако са живи, те сигурно са „сърдити старчета“ от
холивудска комедия.
Като бебе не бях от сърдитите, по-късно, като
юноша бледен – също. В живота бях от ухилените млади хора, понякога и без
причина. Учителката в прогимназията ме гонеше вън от класната стая с думите:
„Какво се хилиш! Хайде, иди в коридора да се
насмееш и после се върни!“. Стоя известно време в коридора, връщам се, уж
сериозен, и веднага пак поч-вам да се кикотя.
В младостта ми времената
се случиха изключително сериозни – времена на пионери („Рапорт даден, рапорт
приет!“) и комсомолци, на речи и конгреси, но аз никога не съм ги взимал
насериозно. Както времената, така и самия себе си.
Почнах да уча журналистика с голям мерак и
още в началото разбрах, че това не е за мен. Как, драги ми Смехурко, ще
отразяваш манифестации и конгреси, ще преразказваш речите и докладите на
отговорни другари? Затова сам се ориентирах към най-несериозната вестникарска
роля – фейлетонист. И това работя сериозно вече над трийсет и пет години.
В професията постигнах един голям успех – да
не ме приемат насериозно. Затова нямам костюм и вратовръзка, служебна кола с
шофьор, както и стена с титли и дипломи в кабинета си. И кабинет нямам.
Литературните критици гледат подигравателно
на писанията ми – били фейлетонни, лековати, без психологизъм и дълбочина.
Дълбочина и психологизъм да търсят в Достоевски или при Джойс, при мен има
фейлетонизъм.
От фейлетона аз не се отричам, нито се
срамувам, защото фейлетонисти са също Ботев, Алеко, Райко Алексиев, Радой Ралин
и Станислав Стратиев. Не че съм от техния калибър, но, макар и различни, всички
сатирици сме от една порода и говорим един език – езика на хумора и сатирата.
Харесвам фейлетона, обичам го и го пиша –
някой път веднъж дневно, друг път – веднъж седмично. И като пресметна, сигурно
ми се събират няколко хиляди вестникарски текста за тия трийсет и пет години. В
тази книга са малка част от тях.
Фейлетон е „лист“ на френски – това му е най-големият недостатък.
Веднъж написан, изсъхва като лист отбрулен, щом вестникът се отпечата. Но има
фейлетони, дело на майстори, които не изсъхват, не се сбръчкват и остават вечно
свежи. По тях можеш да събереш пъзела на изминалото време и да разбереш
епохата. Сатириците по-вярно пишат историята от историците.
Иска ми се тия мои фейлетони от вчера,
подредени в обратен ред (и послеписите към тях), да очертаят една картина на
годините, в които се наливаха основите (и киселините) на прехода. И малко преди
това.
Обръщам се със смях назад, като се надявам
читателите със смях да погледнат и напред!
Приет на шега, животът е по-приятен, вервайте
ми!
Начало