Две класики на Ерих Мария
Ремарк отново излизат на българския пазар в общо издание и този път
с твърди корици. Посветени на ужасите на
Първата световна война, те отразяват човеколюбието на писателя и не спестяват
на читателя нищо от тежкия живот в окопите. Това са книги за едно изгубено
поколение, чийто живот е унищожен от войната. Всичко човешко им е отнето, а
това, което все пак успяват да си върнат, е жестоко изкривено и обезобразено.
След ужаса на окопите в На западния фронт нищо ново следват безуспешните опити на войниците дасе завърнат към цивилния живот в Обратния път, ведна пречупена от войната страна.
Антивоенният характер на книгите на Ремарк
става причина и те да са сред изгорените от нацистите произведения на
изкуството почти веднага след идването на Хитлер на власт. Германският автор е
обвинен в „безжизнен, механичен пацифизъм“. Той обаче не се определя като
проповедник или морализатор: „Не желая нито да убеждавам, нито да увещавам или
да възпитавам своите читатели. Описвам онова, което ме вълнува.“