Книгата на Даниела Кузманова "Един живот не стига да живееш с музиката на ФСБ" разказва за времето, хората и събитията в периода 1975-2010, съпътствали създаването и развитието на един феномен в българската музикална култура. Книгата съдържа богат илюстративен материал, личен архив, музикални, естетически и социални анализи, спомени и прогнози.
Из "КОНТРАПУНКТУАЛНО ПРЕДИСЛОВИЕ"
Тук ще намерите отговор на всичките си “дъждовни” или не въпроси. Нещо повече – със сигурност ще намерите и себе си. Я в “Универсиада”, я на “Академик”, я на абитуриентския си бал – пригласяйки с цяло гърло партитурата на собствения си живот. Над пространството и във времето – естественият враг на посредствеността и приятел на таланта…
Не прочетох книгата на един дъх, защото ми се наложи да се връщам и да препрочитам пасажи. Тя, също така, не успя да ме остави без дъх, но пък ме остави в размисъл. Примерно защо ФСБ останаха в България, а и защо България остава в тях?
Лаская се от мисълта, че ние с вас, уважаеми читатели, имаме нещо общо с това. Защото ФСБ бяха и са класически пример за бяла лястовица. Бяла като обложката на последния им албум, с капчица кръв за точка.
Те ще си останат такива до пълното побеляване! Своето и на всички лястовици…
Обичах ФСБ и преди тази книга. Но сега вече знам точно защо.
Георги Кушвалиев