Трудно
ми е да намеря най-верните думи за тази изрядно композирана книга. Посланията в
нея са толкова фини, че се страхувам по невнимание да не обърна посоките им. Те
са толкова изстрадани, че е възможно при по-фриволен досег да потече
непредвидена кръв от вените им. Толкова загадъчни – почти като изчезващ кораб
под примигнали клепачи. И толкова дълбоки на моменти – сякаш цялото ти небе се
оглежда в примамливата шир на бургаското море.
Дори се чудя дали самата Радосвета, морският дух на
баща й или пък духът на нейният неведом ангел хранител пускат тези красиви
тристишия към чистия хоризонт – като малки книжни лодчици.
Единствено морето знае. Не ми остава
нищо друго, освен да се разхождам край брега и да гадая…
Атанас Капралов
* * *
„Морска геометрия“ е
много повече от поетичен том – това е хайку антология, която въздейства като
бяла магия: пред очите ни изниква морската шир, която в потока на тристишията
се преобразява в неземна тишина, в нетленна стихия, във вълшебен синтез между
култури – източна и западна. Словото е и свещена игра между времето,
пространството и творческото съзнание – градеж, който омайва с красота и с
духовна мощ.
Радосвета Гюлева е постигнала почти
невероятен синтез между световете: на отвъдното и на земното, на усещането за
Бургас като Божия град и на Черното море като невидима пътека към небесната
синева. По неповторим начин шепотът на хайку възпроизвежда пулсът на Битието и
на Свещеното. Ние, читателите, потъваме в този пречистващ „жест на памет“ и
сякаш усещаме, че ни растат пеперудени криле.
Георги
Цанков
*
* *
Дълбока, човешка поезия,
приютила копнеж по взаимност, съвършенство и топлота. Стихове, в които самотата
е пътека към щастието.
Здравка
Евтимова
Начало