|
Описание
|
Аз взирам в твоя мъртъв век
помръкнали зеници
като в позлата на ковчег
с венец от вощеници.
Изтляха векове, откак
почиваш мълчалива,
откакто жълт свещен варак
лицето ти покрива.
Но теглиш моя дух назад
и той, от теб покръстен,
се връща в Константиноград
като гранат във пръстен.
|
Начало