|
Описание
|
"Дайми Брадвата живееше в една къща, в която всичко си беше такова, каквото винаги е била.
"Коминът си стои върху къщата и пуска навън дима - казваше Дайми Брадвата. - Дръжките отварят вратите. Прозорците са винаги или отворени, или затворени. В тая къща ние сме винаги или на горния, или на долния етаж. Всичко си е такова, каквото винаги е било."
Затова Дайми Брадвата реши да остави децата си да измислят сами своите имена.
- Първите думи, които кажат, когато се научат да говорят, ще бъдат имената им - рече той. - Нека сами си ги измислят.
Първото момче, което се роди в къщата на Дайми Брадвата, се нарече Моля Дайми. Първото момиче, което се роди по-късно, си измисли името Няма Дакажа. И двете деца имаха в очите си нощните сенки на равнините, а на челата им грееха лъчите на ранното утринно слънце."
|
Начало