В сборника „Музиката ще ми свети“ всяко стихотворение
е свързано с конкретна музикална творба, като често в неговото съдържание се
включват и асоциации със заглавието, както и биографични сюжетни нишки,
свързани с нейния автор или изпълнител.
Стихотворенията са писани по музика на Вивалди,
Антониони, Ерик Сати, Филип Глас, Арво Пярт, Ян Сибелиус и други композитори, както
и изпълнения на Дживан Гаспарян (арменски дудук), Каспар Хаузер (чело),
Лудовико Ейнауди (пиано), Рави Шанкар (ситар) и др.
Под
всяко стихотворение се посочва музикалното произведение, от което е вдъхновено
то, както и линк към него в You Tube.
*
Връзката между поезия и музика е голяма и дълго
разработвана тема в историята на световната култура. При самото си възникване
поетичното изкуство се изгражда на базата на текстове, които се изпълняват в
музикален съпровод – примерно в древногръцката поезия най-често на лира или на
цитра, или на струнни инструменти при минезингерите. Периодът, в който
поетичната творба звучи самостойно и без подкрепата на музиката, е относително
кратък в сравнение с дългия период, в който поетичното изкуство се разгръща с
активната подкрепа на музикалната творба. Дори и в този период обаче са търсени
концептуалните връзки между двете изкуства – и текстове като „Поетическото
изкуство“ на Верлен са достатъчно показателни в това отношение.
Техниката, която е използвана за създаването на
произведенията в «Музиката ще ми свети», е следната: пишат се стихотворения по
време на слушане на музика, при което самото слушане се възприема като форма на
поетична медитация, способна да предизвика в съзнанието и подсъзнанието на пишещия
специфични визии, асоциации и усещания,
които се вплитат в тъканта на поетичната творба и изграждат нейната структура
паралелно със словото, като тази структура се вмества донякъде в каноните на
музикалната композиция.
*
Едвин
Стефанов Сугарев е роден на 27 декември 1953 г. в София. Завършва българска
филология в СУ „Св. Климент Охридски“. До 2010 г. е научен сътрудник в Институт
за литература при БАН. Бил е народен представител във 7-то ВНС, 36-то и 37-то
НС, посланик на България в Монголия и Индия, генерален консул в Ниш, Сърбия. Редактор
е на самиздатския алманах "Мост" (1989), един от основателите и
дългогодишен главен редактор на седмичника „Литературен вестник“, директор на
в. „Демокрация“, главен редактор на в. „Седем“, доцент в департамент Нова
българистика към Нов български университет. От април 2020 г. е писател на
свободна практика.
Носител
e на наградата за роман на годината на Фонд „Развитие“ (2004), на голямата
награда за SMS-поезия (2005), на специалната награда от конкурса „Биньо
Иванов“. Автор е на тридесет стихосбирки, от които три издадени в САЩ, една в
Унгария и една в Сърбия, три книги с проза, също на четири книги с приказки,
три от които издадени във Франция, на осем публицистични книги, на стотици
статии в периодичния печат.
Редактор
и автор е на предговорите към „Архипелагът ГУЛАГ“ на Александър Солженицин
(2015) и „Колимски разкази“ на Варлам Шаламов (2010). Негови текстове са превеждани
на английски, френски, немски, италиански, каталунски, унгарски, чешки,
сръбски, турски, японски, хинди и други езици.
Начало