|
Описание
|
Крилата ми се умориха страшно,
Живота мой, но пак ще ги размахвам.
И нищо, че съм в ниското и прашното,
и нищо, че ще казват: той е смахнат.
Такава лудост е една възможност
не вървешком да се намъкна в Рая,
а времето фалшиво и безбожно
със своя полет да опровергая!
|
Начало