„Брит-Мари
беше тук“ е роман за това да се изгубиш, да се влюбиш и да риташ всичко, което
се търкаля.
Брит-Мари е 63-годишна жена, на която често
казват, че е пасивно-агресивна мрънкаща вещица. След 40 години брак тя напуска
големия град и неверния си съпруг и попада в Борг. Борг е градче, преминало през
финансова криза, след която са останали единствено табелки „Продава се!“ и една
вмирисана на бира пицария.
Брит-Мари мрази футболa, а Борг има само него.
Това не е началото на прекрасно приятелство, ни
най-малко. Но местният младежки отбор се нуждае от треньор толкова отчаяно, че
са готови да дадат работата на когото и да е. И не се интересуват от дреболии
като това, че Брит-Мари не иска да има ама съвсем нищо общо. Защото в критични
ситуации има само една универсална истина за градчетата: пицариите и футболът
са последното, от което хората се отказват.
„Брит-Мари беше тук“ е роман за предразсъдъци
(не че Брит-Мари има предразсъдъци, естествено, че не), правилно подредени
прибори (вилици, ножове, лъжици, в този ред, не че Брит-Мари би опявала за
такова нещо) и едно провинциално градче, което жадува да не загуби поне един
мач. Това е история за втори шансове, за първи шутове и за това как почти
всичко може да се почисти със сода бикарбонат.
Авторът
на „Човек на име Уве“ и „Баба праща поздрави и се извинява“ е написал любовна
история, както и обяснение в любов към футбола и местата, където се играе той,
но най-вече към една жена, която цял живот е чакала животът ѝ да започне.
Фредрик Бакман, на 35, живее в Стокхолм със
съпругата си и двете си деца. Това, че е привърженик на „Манчестър Юнайтед”, е
само един от многото му недостатъци.
Начало